До Полша и обратно - на лов за Фичо!

Караме Фичовци - няма начин да не ни спохождат и невероятни случки
User avatar
NoveL
Фичо с характер
Posts: 134
Joined: 31/03/2007, 23:54
Location: ПЛОВДИВ
Contact:

До Полша и обратно - на лов за Фичо!

Post by NoveL » 31/12/2009, 16:52

Това е моята история затова днес да имам вторият си Фиат 126п - 2000г. :lol:
Равносметката е изминати над 2600км., изгорени хиляди нерви и също толкова средства.
Разказано с две думи на пътния полицай като ме спре от любопитство на околовръстното, звучи елементарно и безпроблемно пътешествие до страната сътворила това чудо на автомобилостроенето...

... намерих го в Интернет ... обадих се ... грабнах рейса ... купих го ... и газз обратно ...

Да, ама НЕ ! ! ! В тези многоточия само аз си знам какво преживях. Надявам се моя опит и история да помогне или най-малкото да нахъса още щури фенове да потеглят към 'изворът' на нашите машини ....:P

Image
Левия на таблото десния на газта...важното е да се движим па макар и с 80 :d
Image

Историята започна май месец 2009г. след продажбата на стария ми Фичо. Едва месец след това бях на път към родината на мъникът. Може би съм първият от по-новата история на България, (освен Inox.is) който е реализирал специално ходене до Полша за фиатче ;)
Тези две снимки са малко след влизането ми в Словакия, но нека карам по реда на събитията. Маршрутът!

Krakow (Myslenice) - Banska Bystrica - Zvolen - Budapest - Belgrad - Sofia - Plovdiv
Image
Image

1. Много големи благодарности на една моя позната, която избута на раменете си цялата история като превеждаше по телефона на полски. Без нея още щях да си ровя само в сайтовете (не разчитайте възрастен поляк английски език да знаем, а за руски тези поне грам не говореха).

2. Търсенето в сайтове се сведе само до този, защото има достатъчно много обяви и без регистрация и излишно губене на време има тел. за връзка http://otomoto.pl/" onclick="window.open(this.href);return false; Проблеми имаше: Обаждаме се или вече е продаден или не желаеха да разговарят с купувач от чужбина и т.н. лоша връзка, смотани секретари...

3. За пътя принтирах над 60 страници PrintScreen снимки от maps.google.com, което ме спаси на пътя. Разчитах изцяло на тях, а gsm-а с gps беше последна сламка, която ме спаси през детелините в Будапеща и през целия град. Малко по рано на околовръстното на Зволен също имах този проблем:) просто батерията на телефона нямаше как да издържи 30 часа и реших сигурно да подхода.
Image

4. Информация за автобуси и цени София-Варшава от http://posoka.com/" onclick="window.open(this.href);return false;
Потеглихме от София в 13:00ч. и на другия ден 9:00ч. бяхме преди Краков във въпросния град Мусленице. Чухме се десетина пъти с човека като последния беше само преди да се кача и купя билета в София.
Image
Image
5. Малко след като минахме сръбската граница стана време за първата почивка, които бяха на всеки 2 часа с приблизително престой от 15 мин.
Тук и беше първия от нашите 'бръмбари', чакащ за обяда :lol:
Image
Зад заведението бяха отритнати от трапезата тези антики...
Image
В Сърбия все още много си ги тачат Заставите и Юготата беше пълно с тях.
Image
6. Добре е да отбележа, че имах късмета да намеря оферта на автомобил намиращ се в някой град през когото минават българските автобуси и не ми се е налагало да прехвърлям местен транспорт, което още повече усложнява предварителната ни уговорка за точния час и място.
Image
Няколко снимки по пътя през Сърбия.
Image
Image
Магистралата пресича през средата на Белград.
Image
Image
Около Нови Сад слънцето залезе . . .
Image
. . . а аз за пръв път да видя Дунав.
Image

7. През целия път не мигнах бе ми интересно свят да видя пък и той мен буден да види :) най-малкото после трябваше по същия път да се връщам. Последната граница е сръбско-унгарската, където митничарите следствие на моето зяпане по проверката върху едно BMW решиха точно мен да си харесат от 13-то човека в автобуса и разопаковаха ръчния ми багаж. Попита ме на криво-ляво нашенски дали нося наркотици и оръжие при което му се опулих и на негов език речих "нема, как?!? такиваз работи аз не мога!":)).
С границата нямахме проблеми и сравнително бързо се премина... шофьорите без много да ги подканват вече си знаеха един стек минерална вода и 2 кутии вафли бяха 'дарени' на митничарите....и така влезе ли автобуса в Унгария забравяш какво е митничар и граница.

Image
Това е на един от специално направените паркинги по магистралата в Унгария, където мивката след натискането на Старт бутона автоматично ти пуска дозиран течен сапун , вода и въздух от един чучур :)
За жалост не съм снимал байганьовщината вътре в тоалетната над вратата пишеше със син флумастер 'само леФски'...

Image

Словакия може да няма много магистрали, но пък между селските пътища са...Евала!
Image
Имат си и замъци и не им трябва да четат приказки за тях :D
Image
Image
Image
В Полша влезнах едва 60 км. и видях само разхвърлените селца покрай пътя.

Image
Като кацнали по поляните как една нямаше с висок довар.
Image
Image
Image

8. В уречния час бях Там под Надлезът, а човекът така и го нямаше...... След часове чакане и множеството фичовци минали покрай мен започна все по натрапчиво да ми се набива в главата, че тоя нема да доде и аз по убаво да спирам някоя фичка, да праскам кешовицата на капака и да бягам...:evil:
След още един час си припомних и зарадвах на проведения разговор с шофьора на автобуса. Бях споделил защо пътувам до Полша и той учтиво си даде gsm-а в случай, че пренощувам под надлеза или колата ми се спъне по пътя. Варианта беше да ги стопирам на връщане към България...думите бяха: 'Обади ми се или застани, така че да те виждаме отдалече...и махай, махай че дремем...' тази мисъл стана доста натрапчива, но не се отказах въпреки висенето...
Image

9. Системата за комуникация в кризисната ситуация беше следната. Обаждам се в България на брат ми, той звъни чрез една програма и свърза телефоните на преводачката ни с продавача, а той мистерия?! къде е? защо? кога? и най-лошото дали изобщо?.... тези три часа докато се свържем минаха до0Оо0остааа в друго измерение, но все пак моите хора успяха да го намерят на домашния (понеже gsm нямал), а той съобщил крилата фраза, че пътувал... как с домашния телефон ли пътува тези 3 часа не зная (абе евала колица с екстри ми докарва), но важното е че надежда има отново въпреки дългото висене под надлеза.
Image

10. как да е...Пристигна въпросното Деде след около 45 мин. от последния разговор и видимо притеснен започва да хълца и да ми дума нещо. Ама нали се сещате, че аз и той не говорим на общ език :) та обаждам се в България на преводачката ми с думите: "К`во, ми вика тоя да не се отказа да го продава? :d "... давам му телефона тя го пита после на мен ми превежда и пак обратно изобщо бая време и пари заминаха докато се разберем, че алтернаторът внезапно тоя ден си 'отишъл' и няма 'токец', а дядото обикалял да търси сервизи... Отварям да видя отзад двигателя и се уплаших, всичко в масло барабар и алтернаторът капи отвсякъде, а лампата неспира да свети, че ток няма... Тръгнахме по майстори докато още държи акумулатора, а те всички си имат работа... Така след няколко ходената от сервизите до неговия дом за да се свържем с Б-я по домашния за да знам какво се случва около мен става ясно че вече е 14:00ч.(събота), а всички сервизи затварят пред нас с думите 'елата в понеделник'! Нищо че разбраха каква е историята и аз трябваше да тръгвам, че 1300км. ме чакат да се прибера до родината... Дядото се опита да ми обясни, че имало хотелче ей там зад завоя и можело да отседна някъде или пък тя колата и така си върви пфф е хубаво де, то да не е през две могили в третото дере Пловдив.
Image
Image

11. Тъ, намерихме сервиз извънредно да работи, но иска да му се плати и то аз трябваше да си платя. Тогава не ми пукаше толкова, като виждах че няма с какво да си тръгна... смениха скъсаната гарнитурата и покрай нея и ангренажната верига, маслото (за да няма течове) и си го сглобиха без да има някакъв ефект от цялото мотане. След замерване на жиците излезе че трябвало нов алтернатор, но магазините за части вече са затворени, така че "елата в понеделник".
Image
Единия от майсторите имаше новия Fiat 500 Абарт и знаеше руско-български та малко стопи преградата за да разбера какво се случва около мен...Човека идвал на черноморието на почивка и жал му стана като разбра откъде идвам и как ще се връщам, но при него по рано от понеделник не можело да стане....

12. Докато чакаме всичките тези ремонти Дедето реши, че сделката му е сигурна и ме замъкна с него и щерка му да гледаме, къде ще се похарчат парите в този доста запазен Fiat 125.
Image
13. Като се върнахме разбрах, че няма да стане ремонта и се прибрахме у тях, а вече се смрачаваше. Викна сина и той подхвана решаването на проблема. Пална пасата и след 20мин. се върна в ръка с друг алтернатор.
Ако си жена или просто не знаеш тая машина какво има отзад (под капака мини на 14;) За запознатите с устройството на мъника ще кажа как тези хубавци смениха алтернатора без да свалят задната греда. Следите още стоят от чука с който блъскаха гредата за да излезе алтернатора барабар с шайбата за ремъка. Цирка беше че не развиха горния капак на турбината, а само предния! Опитаха с развиване на половината болтове от гредата за да я издърпат и това не помогна затова преминаха на силовия спорт чук, прас, вдлъбнатинка на гредата и вън... пробвах да изразя емоционалното си отношение, че това не ми харесва изобщо при което любезната му съпруга ме заведе до стаята с леглото, където ми показа че мога да си лягам, а те до сутринта щели да го оправят...
Image
Image
14. Предложиха ми следобедна полска закуска, макар едва не се задавих като чувах от гаража как танцуват с чукът върху гредата на хайванина. :cry:
Image
15. Успяха с трансплантацията, но беше късно. Само попълнихме документите и легнахме. На сутринта в 7:00 с трезво мислеща глава седнах зад волана за пръв път на 'новата' си кола:) парадокс, но бях закупил автомобил, които даже не бях карал и метър дори...поради екстремната ситуация с не работещия алтернатор и непрекъснатото хвърчене между сервизите и неговия дом (за да се свързваме с преводачката ми), той караше през цялото време и то доста щуро, поне да видя че ритат двадесет и четирите му кобили под капака :D .... и така вече сглобен на сутринта бърже да ме няма, че цялата фамилия отиваше на църква.
Image
След всичко случило се исках само да настъпя газта и по бързо да се върна на родната земя.
Image
16. В Полша не искаха да приемат на бензиностанцията евра и заредих гориво с малкото останали ми злоти, колкото да влезна в Словакия около 60км.
Image
Image
17. Само след влизането в Словакия чудно shell-че ме чакаше. Капнах догоре бензинец с евро. Попитах за винетка понеже предварително бях чел в нета, че по-малко от 6-месечна не продавали(лъжа), жената извади една карта и ме попита да покажа откъде ще премина. Словакия има само парчета магистрали разделени в различни категории. За всяка категория включваща парчета из цялата страна се плаща различна такса. Посочих с пръст че пресичам цялата страна и тя от тези приблизително 200 км. ми показа, че точно в средата на Словакия между Banska Bystrica и Zvolen има един участък от 10 км. за който се плаща. Другото просто не беше магистрала. Рекох да спестя 6 евро за 10-те километра на тази магистрала с идеята да заобиколя по успоредния на магистралата 2-ро класен път.
Image
Image
18. Навсякъде до българската граница има перфектно направени табели стига да знаеш кое е следващото село (затова бяха принтираните листове;). След минаването на тези леки затруднения с помощта на gps-a вече беше време за обяд и реших да направя първата почивка. Спрях за едно бързо хапване на първомайска лютеничка .... :lol:

Image
Полегнах на сянка под едно дърво, хапнах, топнах краката в реката и....
Image
19. Тръгвам да паля и опаа неуспех, втори опит пак се захълца... представих си само на картата на Европа къде съм, видях си роднините на лента... топнах отново краката в студената река и си казах молитвата набързо... третия опит вече бе успешен... :) Залисан от трудното тръгване пътя изведнъж се превърна в магистрала и без да разбера аз вече бях по нея, а винетка йок. Тук беше и първия тест на "варелчо":) 120км. си ги дигна като пич и с големите преминах в сянката на един бус. Тези няма и 10 км. ми се видяха баЯяЯ като ги минах на нокти. Ако ме е заснела камера поляка да му мисли, вече съм РВ....:twisted:
Image
Иначе да ти е кеф да се влачиш по тия пътища, навсякъде изрисувани гредки :)
Image

20. От там влизам в Унгария и при първата бензиностанция в гр. Dregelypalank (добре че не заредих преди да попитам) не приемат еврото за винетка и бензин, само форинти и ми дига раменете човека.
Върнах се през моста в Словакия заредих с евро като разстоянието е не повече от 1,2 км. Докато се мотах забелязах един голям магазин тип Молл и вътре имаше чендж смених малко форинти за еднодневна винетката която беше 530 форинта или около 4,5 лв.

Image
Image

21. Колкото повече навлизах в Унгария пътя ставаше все по широк и табелите все по-големи че наближавам Будашеща. Красив град за жалост го видях само през стъклата. Разбира се извадих гпс-а отново и засилен се запътих към града. Гледам как количката на гпс-а ми насечено се предвижва докато в един момент просто подмина отбивката точно когато ПодМинаВах кола на магистралата и нямаше връщане назад. След около 5км. гпс-а се побърка и изписваше че съм извън пътя и много малко след това показваше как съм в средата на Дунава:) просто имат нов мост хората. Бая се замотах та 4,5 пъти минах през Дунава, но поне разгледах града. Любопитното е че карах с 60км/ч разстояния около 20 км. през центъра на толкова голям град и никое от 20-те кръстовища не ме спря...

22. Стигам първите митничари Унгарско-Сръбската граница. Картинката беше следната:
Аз, Сам, Полски фиат, четири зимни гуми на задните седалки, отгоре огромен куфар на колелца, на предната седалка разпилени дрехи, лютеници, кашкавали, хляб, сокове, сандвичи и купища листове от принтираните карти... митничаря се ококори на полския ми номер и колата при което като си подадох българския паспорта рече: "Абре момче думай че си от булгарско, от дека идеш?" обясних му на нашенски че съм го купил и се прибирам към България, той прасна печата (т.е. минах) захили се силно сръчка колегата да види и той малко сеира:) излезеха от кабинките наобиколиха ме, че им интересно и бягай да играеш... общо взето това се повтори и при всичките митничари с различни въпроси относно сценария ми на пътеписа:)
Дали заради чара на колата, дали заради моя късмет минах безпроблемно границата с усмивки, а хората около мен им правиха пълни проверки и проблеми...

Image
Image

23. Влезнах стабилно в Сръбско и беше към полунощ време за сън. Харесах си един паркинг на една бензиностанция. Паркирах 'звяра' на плаца до една лампа и се 'изпънах' вътре да подремна. Извадих си обувките отвън на земята до колата по стара традиция от палатковите лагери. Не след дълго разбрах че няма да мога да заспя, макар че бях много уморен и проблемът не бе в това че ушите ми бяха между колената:) а това че бях спрял точно под една лампа която светеше нечовешки досадно в очите, а и минаващите автомобили съвсем наблизо не спряха да прелитат....и внезапно палнах колата засилих се пак по магистралата на лов за друг по спокоен паркинг. Едва след десетина километра и леко дремване на волана се плеснах по челото и надух от смях...осъзнавам че краката са ми боси, а обувките са там :D където ги оставих на паркинга :D Посмях се на себе си и намерих паркинг, където ставаше за качествен сън до изгрев. От тук нататак филмът ми продължи по чорапи:)

Image
Image

24. Оставаше ми само още една граница и бях у дома. Подадох им паспорта веднага сложиха печата и бях на родна земя, добре че не ме накараха да излизам от колата.:))) Разбира се цирка се преплети с комедия в моментите когато трябваше да се зарежда. какво да се прави играя си на Том и Джери:)) Издебнах да няма други клиенти и атакувам тихомълком, криволичейки криещ се зад щандовете със стоки. Добрах се до касата в момент когато продавачката бе в гръб към мивката и когато се обърна за нея бе станало чудо, без шумове от стъпки бях телепортиран пред нея:))) С голямата усмивка на лице мажим ситуацията уж на по-добре:))) Дигаме нагоре 4-ри пръста за номера на колонката и подавам еврата:) тя извади една голяма елка и започна да щрака, пляка все едно е работила на фондовата борса ама курс ...охх, те тия тук до нас на пазара марулите на ум ги смятат по точно:)...абе как да е върна резултат 15:) до тук добре. давам ги 15 евра точни взимам бележката и не мърдам :))... тя ме гледа аз я гледам...секунда, две три ахам и така разбрах, че та тая работа не е като оная да чакам сън да я хвани за да се изнижа по чорапи:) и така с усмивка на лице и бързи крачки към Exitа, скочих в 'лимузината', че път ме чака, пък нека после има какво и тя и аз да разправяме:))) :twisted:
... и така пристигнах у дома.....

25. Линк към албума с всички снимки от пътуването:
http://forum126p.snimka.bg/automobiles/do-polsha.457009" onclick="window.open(this.href);return false;


26. Благодаря за търпението и вниманието на тези прочели всичко до тук. :roll:
Има още подробности, но мисля че това е в общи линии забавната част. :D Надявам се да съм ви развеселил и поне малко нахъсал, че дори с цената на много голям риск, усилия, преживявания и трудности може да се направи нещо за идеята - "Фичо да е жив" ! ! ! :wink:


Допълнителна Информация:

Необходими Документи
Ако автомобилът си има нови европейски номера за да го закупите от Полша е необходимо единствено една бланка от Интернет на полски език т.е.
http://www.otomoto.pl/site_images/1/0/s" onclick="window.open(this.href);return false; ... zedazy.php
Това е договор за покупно продажба трябват 2бр. Не са необходими никакви институции или такси някъде! Подписвате на улицата с две лични карти взимаш документите за автомобила и пътя:)
НО!!! Собственикът от който закупих моя твърдеше че ако струва някъде повече от 1000 злоти той трябва да плаща данък някъде затова искаше да го пишем че е 400 злоти, като това той ми го предложи инак става може би по сложно и аз трябва да ходя също с него, не зная.

Винетни такси:
В Полша няма винетки и пътни такси.
В Словакия се плаща само за отделни участъци ако пътувате през тях, като предварително се закупуват винетки от бензиностанциите.
В Унгария има еднодневна винетка, която е за всички пътища и се плаща във всяка бензиностанция. излиза 530 форинта или 4,5 лв.
В Сърбия има Патанини (бариери) на три места се плаща общо за прекосяването на Сърбия излиза 15 евро.
В България още на границата може да си закупите винетка без годишната, и задължително питат дали искате или си имате. Аз имах годишна за която ги помолих да не я лепя, защото смятам да сменям предното стъкло и само я сложих на стъклото да се вижда.

Валута:
В Полша Не са приели Еврото затова трябва да имате задължително Злоти.
В Унгария Не приемат евро затова трябва да имате форинти.
В Сърбия не е проблем никъде да се плати с евро или лева макар закръглят душманската:)
В България дано имате лъвчета че сигурно ще се върнете в Сърбия да заредите с Евро:))
п.с. Предварителната ни уговорка бе да заплатя в евро, но на място човека не желаеше да приеме еврото, а направо ме заведе до едно чейнджбюро където обмених в злоти. Сами се досещате че това преминаване Лев-Евро-Злота си беше голяма резачка. Така и не разбрах защо си промени решението той, може би защото идвам от изток...

Транспортни разходи:
Пътувах с Туринг билета е 130лв., но има намаление до 26г. и става 117лв.
Бензина варира, но въпреки закръглянето което имаше в Сърбия със 60 евро се прибрах Краков(Мусленице)-Пловдив 1258км. при средна скорост 85-90 км/ч.
Last edited by NoveL on 23/06/2010, 22:17, edited 8 times in total.



NsL-OnE
Фичо с характер
Posts: 129
Joined: 08/12/2009, 00:30
Location: Varna в гаража
Contact:

Post by NsL-OnE » 31/12/2009, 17:55

Много интересна история :) прочетох я с кеф и като видях, че вече съм към края и, започнах да се връщам да чета нагоре понеже неисках да свършва :lol: Браво! Това си е доста път, но пък е било забавно с мъника (предполагам) :D Искам да те попитам- дали Фичо има големи поражения след "майсторската" дейност :? Поздрави !


"до един момент мъчи на първа клапа и към 3500 някъде като отпъне втора и стрелката на оборотомера влиза в лютеницата хахаха"
[img]http://s60.radikal.ru/i170/1001/ef/6a2af4c11828x.jpg[/img]

FuZz
Фичо сан
Posts: 360
Joined: 03/08/2005, 16:52
Location: София
Contact:

Post by FuZz » 31/12/2009, 20:01

Много ми хареса и на мен . Ти си истински фен на маника. :D



DeYaN
сър Фичо
Posts: 2931
Joined: 13/08/2005, 02:35
Location: Пловдив
Contact:

Post by DeYaN » 01/01/2010, 12:25

Ееееее, бравооооо!!! Най-накрая доживяхме отпечатването на историята!!!

Добър пример за всеки мераклия! :)


Ми той умрял, ма... Ко!? Не!!!

[22:17:55] 6liopar: оооооо, не мога аз на [душ] кабина!!! Имам клаустрофобия...
[22:18:33] tekilaaa: каква клаустрофобия бре!? 126 караш, за клаустрофобия ми говориш...

User avatar
6liopar
сър Фичо
Posts: 665
Joined: 09/03/2007, 23:51
Contact:

Post by 6liopar » 01/01/2010, 17:47

8)
Last edited by 6liopar on 19/09/2010, 01:57, edited 1 time in total.


ХУБАВО Е ДА ИМА ФОРУМ, СТИГА ДА НЕ СЕ ТРИЕХА НЕУДОБНИТЕ ПОСТОВЕ....
ДЕ ДА БЯХ ПОРЪЧКОВ ПИСАТЕЛ...АМА НЕ СЪМ :)

User avatar
exton
Фичо сан
Posts: 463
Joined: 05/01/2009, 15:40
Contact:

Post by exton » 03/01/2010, 02:32

Вече втори,трети път чета и препрочитам пътеписа.Този път четох наглас на половинката, та се посмяхме доста! :D
Бях чувал, че имаме член на форумът, който е ходил до Полша за Фичо, но сега вече всичко стана ясно.
Поздрави за ентусиазма и смелостта за "Фичо ексурзията"!
Зачудих се сега дали би тръгнал отново за Фичо до Полша?
Предполагам, че знам отговорът но....
:D



dAnI
сър Фичо
Posts: 1173
Joined: 02/08/2005, 12:44
Location: София
Contact:

Post by dAnI » 03/01/2010, 16:18

Стефчо, мерси за историята!
Доста добре си си прекарал прекарването на мъника :) Малко хора са готови да го направят това пътешествие, евала.



Shtukata
Фичо сан
Posts: 279
Joined: 03/08/2005, 22:32
Location: Столицата
Contact:

Post by Shtukata » 05/01/2010, 11:02

Image
Меко казано МЕРАКЛИЯ
ЕВАЛА :!:


[url=http://forum.126p.info/viewtopic.php?t=750][size=150][b][color=red]1.1 inside[/color][/b][/size][/url]

[img]http://images05.snimka.bg/000508641.jpg[/img]

User avatar
Niki
сър Фичо
Posts: 725
Joined: 15/10/2007, 12:24
Location: ВАРНА
Contact:

Post by Niki » 05/01/2010, 18:22

Стефчо е съфорумник за пример сред нас.Е на това му се вика заклет фен.Не е пожалил пари и време да се сдобие с такъв красив мъник.Браво за ентусиазма и мерака. :wink:


Image

User avatar
6liopar
сър Фичо
Posts: 665
Joined: 09/03/2007, 23:51
Contact:

Post by 6liopar » 05/01/2010, 21:41

8)
Last edited by 6liopar on 19/09/2010, 01:58, edited 1 time in total.


ХУБАВО Е ДА ИМА ФОРУМ, СТИГА ДА НЕ СЕ ТРИЕХА НЕУДОБНИТЕ ПОСТОВЕ....
ДЕ ДА БЯХ ПОРЪЧКОВ ПИСАТЕЛ...АМА НЕ СЪМ :)

User avatar
hit-ko
Фичо с характер
Posts: 118
Joined: 23/02/2006, 20:43
Location: ЯМБОЛ
Contact:

Post by hit-ko » 05/01/2010, 23:05

Стефко, поздравления за емоционалната история, написана е много увлекателно... имаш талант, използвай го!
Като гледам снимките и ми минава като на филмова лента целия този път... минавал съм го поне 100 пъти и всеки път с различни патила!
Ей това си е автомобил с история.... :D


FIAT и... всички останали! www.axm-auto.com

User avatar
NoveL
Фичо с характер
Posts: 134
Joined: 31/03/2007, 23:54
Location: ПЛОВДИВ
Contact:

Post by NoveL » 09/01/2010, 01:16

Благодарство ;) Месеци след ходенето ми до Полша поглеждайки назад, като че ли всичките ми проблеми с алтернатора са били малкото зло на фона на това, че повредата можеше да се случи по средата на пътя, където нито преводачът ще ми помогне, нито ще има къде да пренощувам!
Определено Бих искал да измина пак този път до там с Фичо, много е красиво и има какво да се види, но като турист:)
Сега дали бих се наел след като знам през какво съм преминал - Да, Бих ;) защото знам че накрая си бях у дома, а той пред вкъщи... :D
За гредата вече е сменена цялата с друга.



Firious Fi4o
новоизлюпен Фичо
Posts: 18
Joined: 15/12/2009, 16:35
Location: kyustendil
Contact:

Post by Firious Fi4o » 12/01/2010, 17:20

Колега евала за подробно разказаната история и богатия снимков материал.
Със здраве да си караш ''Мъника'' ;))))



User avatar
Лукаш_бис
новоизлюпен Фичо
Posts: 11
Joined: 28/01/2010, 14:28
Location: Siedlce (PL)
Contact:

Re: До Полша и обратно - на лов за Фичо!

Post by Лукаш_бис » 18/01/2012, 00:07

I lookeed this topic. Respect friend :)



Palio
новоизлюпен Фичо
Posts: 10
Joined: 12/12/2011, 09:13
Contact:

Re: До Полша и обратно - на лов за Фичо!

Post by Palio » 18/01/2012, 12:35

И аз минах по същия път, но малко по-дълъг - фичлякът ми е чак от Варшава...

За съжаление пътувах предимно нощем и не можах да се насладя на гледките...

Снимки ли - ами нямам - просто никога не съм имал апарат. И с джи пи ес-а е така...

Малко на хайванчето има тук:

http://babyfacebob.snimka.bg/automobile ... 3.26025900" onclick="window.open(this.href);return false;

При мен нещата се развиха не чак толкова драматично:

Посредникът /приятел на мой приятел/ ме посрещна във Варшава и ме закара у тях. Фичлякът вече ме чакаше - той го беше купил за мен. Покарах го едно кръгче из махалата - абе не беше моето Фиатче, ама вече мачът беше свирен - нямаше как да му кажа на човека: "Не я искам тая кола, оправяй се!". Опитах да си направя устата да ми намерят сервиз, поне да му сменят маслото и да го препипат, че път ме чакаше. Ама нямаше кой да се занимава с мен - човекът има три деца и е крайно зает с тях и работата си. Затова преспах набързо и на сутринта врътнах ключа. Е, мотах се два часа из задръстванията, докато намеря верния път /изпусках го няколко пъти - ту изтърва кръстовище, ту няма ляв завой.../. И тъй - като усетих, че съм налучкал трасето, спрях да заредя. Ама цъ - поляците не знаеха английски, ни руски и уплашено поглеждаха международната ми дебитна карта - няма да стане... Най-накрая на третата бензиностанция съвсем случайно попаднах на управителя, който пък се оказа, че е роден в София и е живял в детството си в България. "Пич, ти си ми кадема, вече съм сигурен, че ще си стигна до къщи!" - му викам, а той: "Ама ти с това до България ли? Много се радвам, че си дошъл дотук специално за тази кола! Аз съм имал три такива!". Картата мина без проблем. Е, купувах си първо дреболии с нея, та да им покажа, че работи.

И така - след първите 300 спрях в Краков, бензин и отново газ! Вече се смрачаваше и след още 100 км вече прескочих в Словакия. Винетка и пак газ! Прецапах планините /познайте как се лизга фиатчето със зимни гуми ДОТ 02/. Изчисленията се оказаха правилни - лампата за бензина светна на 10 км от границата с Унгария.
Напълних, спрях да попитам за винетка... "Чак на Будапеща" - вика сънената лелка...
Тъй да бъде - газ!

Идва Будапеща, идват табелите за платеното, идва магистралата - ама бензинджийница йок! Аварийната лента и 40-50 - гузен съм...
Я, бензиностанция - да, ама вече 10-тина километра без винетка...
"Има камери" - вика бензинджията - "10 километра надолу са!"
"Въх, ами сега?"
"Споко, пич, за половин час няма да ти направят проблем!". Платих си и айде пак на педала.

Магистрала, магистрала! Я, Сръбско!
"Отдека, бе момче?"
"От Полско, комшу!"
"За Бугарско ли? С това?"
"За там..."
"Лек ти път!" - прекръсти се митничарят....

И тъй - започна да се съмва, а аз още не бях мигнал. Ама то нямаше и за кога - след малко идва Белград!

Е, успях да се загубя - заради някакви ремонти бяха отбили движението, та вместо за Ниш, хванах наобратно - за Шид. Е, усетих се и се повъртях, ама поне видях къде е музеят на авиацията - жалко, че не спрях да го разгледам. Затова - на лято пак!

И хоп - както си пърпоря, ме застигна автобусът, дето ме закара в Полша. Е, задмина ме - стигнах го чак на границата. Шофьорите бяха доста учудени, като ме видяха с кибитката...

И така - след 1600 км се прибрах - даже успях да отида на работа.

А Фичо ли - издържа геройски! А дали ще се задържи - ще видим...



Post Reply

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 2 guests