ФЪН...

Бла-бла, да става веселба
Потребителски аватар
Фичофен
Фичо с характер
Мнения: 119
Регистриран: 08 фев 2010, 23:13
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: ФЪН...

Мнение от Фичофен » 27 апр 2013, 20:25

Една приказка по цигански :
“Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му се
ражда един, ама псилютно грозен дъщеря. Ма токлу
грозен – смърт. Като го погледнеш и напрао ти спира
чесовника. И за тва кат дошли феите на кръщенето, и
сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста,
сичкото повръщал.
Обачи, имало един добро фея, и той казал:
- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай
шеснаесе годин, ша са наръга със едно шило в гъзъ и ше
баялдиса, за радос на родата.
- Анджък, ашколсун, мерси ! – казал кралицата. Щот са,
то верно майка му, ама гледа реално на нещтата.
- Ше баялдиса – мъди! – викнало Злото Фея. (То ного са
ядосал че са го туриле най-близо при креватчито, и не
мое си напрай джамбурето – кво апне или пийне -
веднага връща) – Ич нема а пукяса, ми кат са избуши
сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту
принц да го цуне, тогаа ши става.
И аман-заман, нема кво да прайш. Кото – такова. Минава
бая годин и малкото принцеса пурасва и става
най-грозния девойка ф Млечното път. Толко грозен, че
даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин,
некаф обущар толко са сплашва кат го видя, че почва да
бега и спуснал шилото. И нали се сещаш, Мемет ? Тва
кат вижда шилото и давай да си го завре у гъзо. Щот не
само грозен, ми и прос. И ляга и почва да хърка. Ама
хърка ти казвам – бичи. И хорат не може заспива от
хъркане, и фащат, и го затварят в един кофчег, и го
носат на гората, и го затрупали там ф един дупка, и
даже неколко народ ударили един кючек отгорето. То
даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те
казали че нали, тва друго прикаска и така.
И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика :
- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто
щерка ма, кажи, та да знам, та ф същия мумент да са
изнасям ф чужбина. – Толку ного и бил мъка за щерката.

- Кат са намери принц, тогава ше се збужда, дееба и
киликандзера истръпнал.
- А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто
щерка, ма ?
- Любоф кьораво, ма ! То по-чапрашък от дрисня, ма. И
по-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери.
Такъф вест, напрао сасипва горкото кралица. Не могло
да преживее тва майчинската сърце и издъхва от
мачителен смърт след осемдесе и седем годин.
И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава
един принц. Не било баш такъво, кво казал феята. Бил
алкохолик и коцкар – да си ебе мамата. Ебало кво
добара – и живо и умряло. И некои му викали”Некрофил”,
ама на него му било през …. нали, щот и без тва не
са родило ного умен, апа сас времето по-прос станало.
Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе.
А, де! Слиза от транспорта, свалил каската – слуша :
“Ррръъъъъмх – хъъъъъъъъърф” . Ай сиктир. Първо си
помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са
усеща – тва под земята нещо хърка.
- Абе кой заспал тука бе ? – вика, и веднага са сети
че само женско мое така яко да бичи. И го фанал яко
некро… тва , любофта. И са фърлило на земята и копа.
И изкопва кофчега, И таван продупчило един дупка на
необходимия место , и аха, таман сваля гащите, и слуша
отвътре:
- Ааа, давай първо да са цалувами!
Абе кой тука хухавели, бе? Фаща и расковава целото
капак, и кат поглежда – веднага пада ф несвяс.
От ужас очито му изфръкна и той – долу. Комоцио.
И принцесата вика:
- Адее, раздават принцове ! – и му са фърля и докат
още не са опраил го … така. И , чудо!
Грозното принцеса са превръща на още по-грозно жаба.
Крастаф. По едно време пича се осеферил така леко и
гледа – некаф кофчег и един жаба.
“Ебагомайката, колко пих фчера бе ?” и си мисли, че
друго прикаска и фаща и цалува жабата. Обачи жабата
стана мнооого красиф принцеса , и вика: Давай да са
женим! И тоа вика убаво и фаща и го надупва. И после
тръгва да си отива, и красивото принцеса казал: Ами
каде, бе ко стана сас жененето ? – и тоа като са
ядосва, и трааас – набримчи го един тукат. И красивото
принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са
избуфтя на земята и пак станал жаба. Тва гледа и не
верва. Аре пак цалува – пак красиф принцеса – аре пак
го напънал, и после пак – траас тукатите – пак жаба.
А! Аре трето път – пак така.
И принца си мисли, мисли и вика:
- Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан.
– и прибра жабата ф джоба. И от тогава са опрай.
И така…”


източник:smqh.info



Потребителски аватар
Niki
сър Фичо
Мнения: 725
Регистриран: 15 окт 2007, 12:24
Местоположение: ВАРНА
Контакти:

Re: ФЪН...

Мнение от Niki » 29 апр 2013, 00:32

Кой супер-герой е способен да победи Човека-паяк ?
- Човека-чехъл :birthday:
Изображение

Потребителски аватар
DeYaN
сър Фичо
Мнения: 2767
Регистриран: 13 авг 2005, 02:35
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: ФЪН...

Мнение от DeYaN » 17 май 2013, 19:46

Циганин къса с гадже:
-Ако искаш, можем да си останем братовчеди...

:mrgreen:
Ми той умрял, ма... Ко!? Не!!!

[22:17:55] 6liopar: оооооо, не мога аз на [душ] кабина!!! Имам клаустрофобия...
[22:18:33] tekilaaa: каква клаустрофобия бре!? 126 караш, за клаустрофобия ми говориш...

Потребителски аватар
DeYaN
сър Фичо
Мнения: 2767
Регистриран: 13 авг 2005, 02:35
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: ФЪН...

Мнение от DeYaN » 03 окт 2013, 11:13

Българските ми квартиранти и делата им в Англия

Никола Крумов

По спомените на един познат англичанин.

Казвам се Стивън и съм от Уулвърхямптън – града и отбора. Сега ще ви разкажа за двамата си квартиранти от България. Студент съм в Бирмингам – уча корпоративно право. Работя като стажант в престижна фирма, но с майка решихме да си помагаме, като вземем наематели вкъщи. Искахме да са бели, за да не трябва да се съобразяваме с културните различия. Имаше кандидати, но се спрях на двама българи. Изглеждаха надеждни. Платиха два наема(800 паунда) с всевъзможни банкноти, монети и 17 долара по курса. Бяха облечени с маркови спортни дрехи(единия даже имаше кожено яке връз анцуга), но явно я бяха окъсали здраво. Вечерта ги поканихме да хапнат с нас. Майка беше направила любимото ми говеждо. Българите донесоха шише с бледо жълтеникава течност. Викаха му ракия, а аз отрова. Пиха и се натъпкаха здраво, искаха допълнително без срам. Майка беше много доволна, колко много са харесали гозбата и. Изпиха и всичката бира, а аз се бях запасил за седмица. С учудващо добрия си английски благодариха за вечерята, помогнаха за дигането на масата и слязоха в стаята си на долния етаж – утре били на на работа в консервната фабрика. Забравих да ви кажа имената им – Александър и Георги. После разбрах, че българите имали по две първи имена – по паспорт и такова за пред хората. Така, че моите хора всъщност се казваха Сашо и Жоро. Егати странното. Но имаха и прякори – Сашо Багажника и Жоро Бухала. Всъщност не използваха и третото си първо име, а се обръщаха един към друг с названия като: хуйо, педер, лайньо, братле, льохман... и мн. други.
Първоначално българите бяха много тихи и някак угрижени. Виждах ги, да купуват само хляб и бульончета. Но когато взеха първата си заплата – шок, пълна промяна и го разбра целия квартал. Напиха се брутално на шантавата си музика. В неделя ни поканиха с майка на български обяд. Бяха ни предупредили да не закусваме. В 12:00 почуках на вратата им. Отвори Багажника, беше неприятно изненадан, че сме дошли навреме. Каза да си събуем обувките. Да ми нареждат да се събуя в собствения си дом, тоя е мръднал, в България по какво ходят ?! Как да е, събухме се. Тръгнахме да седнем, но се оказа, че имало задачи и за нас – ти измий онова, ти донеси това. Единия правеше салата по най-безумния начин – реже марулята на ситно и после я хвърля в купата с все изтеклата от нея вода !? Сложи вътре ряпа и краставици – лудост. После изля вътре стабилно количество олио и оцет, сложи шепа сол и разбърка. Другия беше изнесъл скара на прозореца и печеше огромни топки кайма пълна с хляб, лук и магданоз – поредното безумие. Към един часа седнахме, наляха от отвратителната си спиртна отвара. На майка много и харесваше ракия със салата. На мен не. Егати изродите, бяха толкова весели и изобщо не им пукаше от сдържаното ми поведение. Надуваха музиката, припяваха, говореха на висок глас, разсмиваха майка с просташките си истории – забавляваха се. Онова с каймата беше фантастично(забравих му името), но изядох само едно от яд. Мразех ги, някакви бедняци дошли да блъскат от другия край на света, че и ще са щастливи. Аз представителят на Британската Империя не съм щастлив, та тия източноевропейски отрепки ли ?!
Денят на българите минаваше така: сутрин са нервни и се карат(може и да се сбият), подреждат и чистят стаята, после отиват на работа в последния момент. Връщат се вечер с огромно настроение и няколко торби ядене и както му казват „резервно пиене” – имат страх пиячката им да не свърши. Къпят се набързо, а после готвят. Всичко е организирано до секундата – по закон трябва да са седнали в девет. Веселбата почва с метъл и завършва с тяхната телевизия Планета. Филми не гледат, на игри не играят, само си говорят и се смеят на простотиите си. Идиоти, ненавиждах ги. В почивния си ден обикаляха околността с новозакупената си хладилна чанта. Прибираха се изморени, но весело пияни. Само в неделя вечер не се наливаха, а гледаха телевизия. Винаги пресичат дворната алея на диагонал – направиха пътека. Баси, за няколко метра по-малко – малоумници. От къде се бяха запознали с момичета не знам, но редовно водеха дами у нас. Я пакистанка, я украинка или полякиня. Чу*аха даже и местни. Англичанки представяте ли си. Аз чу*ам 2-3 пъти годишно, а тия лузъри всяка седмица, че понякога и повече. И то да беше секс или любов, а то живо е*ане(както те му викат) – девойката все едно я колят – викове, стенания, падат предмети – добре, че майка е леко глуха. После съм виждал момичето как излиза – все едно е преживяла вселенски катарзис. Оплита си краката по ши*аната им пътека, а българинът доволно си чеше корема след нея. Сядат на пейката пред нас, а от там тръгва другия с поредната си избраница. Писна ми от тия смотаняци. Те знаят ли, че англичаните сме покорили тая планета, че цял свят говори езика ни. А те нещастниците идват да ни слугуват от 60 годишната си държавица. Реших да проуча в Гугъла пропадналата им кратка история. Пак проблем – тия имали държава преди нашатаа. Пребивали авари, хазари и византийци, като на последните режели главите за чаши, поради непригодността на стъклените сервизи за транспортиране от коне. И така през вековете българите се занимавали основно с кланета, онождане и дестилация високо алкохолни продукти.

***

Да си футболен фен е страхотно. Вълнението и огънят преди мач са несравними. Всякакви хора сме обединени от религията – нашия отбор. Всички сме равни пред него. Обичаш куба си до гроб – там няма развод, смърт или колебания в степените на любовта – обичаш и толкоз. Понякога ти се хлъзга мисълта: ако бях от Ман. Юнайтед(примерно), колко повече победи и успехи щях да съм преживял, вместо с Уулвс дето обикаляме дивизиите. Но това преминава светкавично, както е и дошло. Не ми пука за шибаните успехи на другите отбори, интересува ме само моя си. И така една слънчева събота паднахме като домакини от най-омразния ни враг Уест Бромич. Болката е ясно различима, от другите видове духовно страдание – просто ти е мнооого тъпо. Крив си като дрисня(чудесна българска дума). Прибрах се, а вкъщи беше странно тихо за уикенда. При българите светеше, но нямаше следа от обичайният им съботен порой. Почуках на вратата и несъзнателно си свалих маратонките. Отвори ми Георги-Жоро-Бухала-Петров-Кожухаров. Вика: „хазяин(имена не съществуват за тях), горе главата, другия път ще биете”. Седнах на дивана и се огледах – стаята беше изчистена до болница, пердетата изпрани, фугите в бокса лъснати със скъп препарат, всичко беше подредено повече от обичайното. Лигавеха се с някакво намалено вино и правеха хранителни заготовки. Утре бил мачът с големия им враг – подготвяха се. Полюбопитствах, как се казва този български отбор. Егати, носеше името на човек ?! Бързо се качих в стаята си, видях в нета кога е двубоя – щях да стискам палци за съперника им, демек(яка българска дума) да злорадствам. В неделя ме извикаха спешно на работа, но следях на живо срещата в един сайт. Отборът с име на човек загуби – просто летях, щях да размажа веселите българчета. Директно си извиках такси, нямах сили от вълнение, да чакам автобуса. 120 паунда – ебал съм ги, както казват балканците. Пристигнах, платих, слязох... чугунен студ вкамени тялото ми – българите пееха. Нямах нерви. Нахлух в стаята им, а те ликуваха. Крещях несвързано- защо мамка му се радвате дебили долни... единия спря музиката и рече: „хуй сплескан, за нас победите и тъпите футболисти нямат значение, единственото което си струва е славата, донесена от нас феновете, ние сме клуба” !! Вече нямах сили - исках да умра от срам, исках да съм силен и различен... исках да съм българин.
Тия двамата си купиха Ауди А6 99-та производство. Задължително взели бензинова, че да и сложат газ(как тъй газ не разбрах). Беше пълен трошляк(български израз) – изпод нея течаха разнообразни течности, нямаше огледала, чистачки, ляв фар и задна броня. Колата беше преживяла и удар отпред. На българите им беше все тая – гледаха я с впечатляваща гордост. Първо я измиха – водата се смеси с автомобилните флуиди и моравата ни внезапно умря. Поканиха ме да участвам в ремонта. Умирах от кеф – бяхме нужни един на друг. Което не можахме да намерим втора употреба, залепихме или „фанахме” с тел. Никой от нас не беше квалифициран, но това за моите хора не беше проблем, а вече и за мен. Слагахме ракията на тавана и задружно се борехме с механичните предизвикателства. Когато чукът срещнеше пръста ми казвах „фак”... ако това се случеше с някой от българите, той ревеше: „майка ти тъпа да еба, да еба” и добавяше: „в гъзъ да еба” – балканците не допускаха, че може да са виновни за несполучливото си действие - чукът беше за ебане. Но тая псувня как облекчаваше само, как се свързваше с междузвездното лъчение, облекчавайки алгоритъма на човешкия дух.
Лятото ме поканиха на гости в България. Щяхме да пътуваме с колата, която незнайно от къде вече беше оборудвана с чистачки, огледала(в различен цвят) и всичко останало. Дни наред правих планове, откъде да минем, за да разгледаме най-много забележителности. Българите обаче казаха, че нямало нищо интересно в просташки поселища, като Париж, Виена и т.н... В родината им имало къде по-знаменити места. Пътувахме общо 30 часа до селото им в България, спирахме само да отидем до тоалетна, гориво бяхме заредили в туби от някакъв албанец в Лондон. Посрещнаха ни като крале – прегръдки, целувки, сълзи в очите. Баси топлите хора – за сефте ме виждаха, а ми се радваха, все едно им бях дете. Леко ръмеше, но не успяхме да се изкъпем, защото когато в България валяло спирала водата, а когато времето било най-хубаво, спирал токът – интересно. Аномалии като тези, ми обясниха домакините, били характерни само за тази страна, единствено в Слънчевата или коя да е друга система. Примерно не желаеш да ползваш парно и си махаш радиаторите. ТЕЦ-ът обаче продължава да ти начислява всевъзможни „потребителски”(?!) такси и няма вселенска сила или Бог, който да го спре. Седнахме на дългата отрупана софра. Пуснаха музика и веселбата започна. Бях понаучил български и ми беше супер интересно да общувам с тези хора. Оказа се, че моите квартиранти имали приятелки у дома, но съществувала местна поговорка, че на пияно не се брои – няма проблем, че са чу*али в Англия. Същата вечер продадоха Аудито с 4 хиляди техни пари печалба. Дадоха ми хиляда, за дето съм бачкал с тях – бях толкова горд. Кръстили котарак на мое име – Стефан. Естествено не се обръщаха към него с рожденото му име, а му викаха Чефо.
Това бяха най-хубавите две седмици в живота ми. Обиколихме всички роднини на моите, запознах се с приятелите им – навсякъде ме гледаха като принц. Срещнах и много български момичета – не са като нашите с кръгли глави и тела. Българките са слаби, с издължени лица и големи очи на сърни – няма такава красота. Осъзнах, че българин няма да стана, но исках поне да си намеря съпруга от тяхната кръв. С годините това се оказа доста трудно, но след като почти се бях преселил в България, успях. Тя се казва Вяра – типична българка – красива, остроумна и леко крива. Сега живеем в Лондон и имаме двама сина – Калоян и Симеон. Българските ми приятели още живеят при майка, но без наем. Издигнаха се в консервния бизнес и също имат деца. Щастлив съм, че ги срещнах. Когато вкъщи пускам чешмата, несъзнателно поглеждам дали навън вали...

http://www.dnes.bg/blogini/2013/09/30/b ... iia.201084
Ми той умрял, ма... Ко!? Не!!!

[22:17:55] 6liopar: оооооо, не мога аз на [душ] кабина!!! Имам клаустрофобия...
[22:18:33] tekilaaa: каква клаустрофобия бре!? 126 караш, за клаустрофобия ми говориш...

Потребителски аватар
Фичофен
Фичо с характер
Мнения: 119
Регистриран: 08 фев 2010, 23:13
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: ФЪН...

Мнение от Фичофен » 04 окт 2013, 22:33

Баси .... това е феноменално! Сцепих се от смях ...

FIL
новоизлюпен Фичо
Мнения: 9
Регистриран: 17 окт 2013, 12:12
Местоположение: Мартен (Русе)
Контакти:

Re: ФЪН...

Мнение от FIL » 17 окт 2013, 22:07

Леля Добринка живеела в Люлин...за да и е гадно...Работела чааак някъде около завод „Електроника“, пак за да и е гадно. За да е изтормозена и каталясала всеки ден. Най-често пазарувала от Кирков, за да мъкне по-дълго пазарските чанти и ....да й е гадно...
Една мразовита ноемврийска вечер, леля Добринка вървяла, огъната като въдица, под тежестта на житейските кахъри. Вятърът прежулвал лицето й и тъкмо пресмятала колко сол ще трябва на туршията, когато от тъмното пред нея изскочили двама младежи.
Пъпчиви, дрогирани и премръзнали...
- Шшшш, краво! Ела тука ма!
- Ела тука штиебамайката, дърта брантийо! - заговорили тийнейджърите на леля Добринка.
Жената нищо не отвърнала само ускорила крачка.
- Ама, краво, щи седна на лицето ма! Щъ ебъ в устата докат фръкнеш! Щъ изнасиля, курво!
- Ще смачкам, ма - заканил се през зъби по- едрия от двамата. - Щи потроша ребрата, щи права главата поликлиника, ма! Ела, ма, ела ти размажем тъпата мутра дебела.
Леля Добринка спряла,осъзнавайки прекрасно, че с двайсетте кила зелки няма шанс да избяга.
- Добре де, разбрах. Ти искаш да ме изнасилиш, а ти искаш да ме пребиеш, нали така? Айде помогнете на леля ви Добринка да качи зелето в къщи, ша ви сипя по една ракийка, ша ви резна по една салатка и кой за каквото е дошъл...Става ли?
Тийнейджърите се спогледали и веднага се съгласили. Нямали други ангажименти за вечерта и приели предложението, като веднага притичали да отменят с торбите уморената жена.
Чичо Добри, съпругът на леля Добринка от 36 години, бил огромен, необезкосмен българин, който щом свършел работа в касапницата на пазара се отдавал на единственото си хоби - да прелива виното от дамаджаните по шишетата и обратно. Тъкмо се секнел в окървавената престилката /не я свалял и вкъщи/, когато се звъннало на вратата. Чичо Добри заклатил сто и шейсетте си кила да отвори.
- Добринке, кви са тия двамата, ма? За кво не ме извика ми плащаш на хамали да ти качват зелето?
- А, тия не са хамали, Добри, не са. Ей тоя - казала леля Добринка, като посочила по-хилавия - иска да ме ебе, а другия - посочила тя по-ячкото момче - иска да ме пребие...
Чичо Добри врътнал ключа и въздъхнал тежко. Хванал тийнейджърите за яките и ги помъкнал навътре.
- Тоя ли беше бияча? - попитал, докато заусуквал яката на едрия до задушаване.
- Тоя...тоя, Добри...Каза, че ще ми скача на главата...
Добри си поел дълбоко въздух и набил с цялата си тежест една глава на побойника. Младежът се свлякъл в несвяст. Чичо Добри го вдигнал и започнал да го навива като персийска пътечка за пране. Скочил му веднъж трупешката и след като се уверил, че побойникът вече няма нито един здрав зъб, повикал с жест изнасилвача да го последва в спалнята.
- Тоя ли беше ебача ма, Добринке?
- Тоя...тоя Добри... Каза, че таковаа... докато фръкна....
Чичо Добри не казал нищо повече и директно засурнал обезумелия от ужас младеж към спалнята.
По пътя, изпод престилката, измъкнал своя трийсе и един сантиметров член, деформиран от вени и хематоми и започнал да го подготвя за предстоящата любовна игра... Тук е мястото да добавим, че главата на чичо добревия инструмент била подобна на детска ръчичка стиснала портокал /както се казва/.
Виковете, които се чували от съпружеските покои били ужасяващи. След двадесетина минути чичо Добри се показал зачервен и плувнал в пот. Огледал са за жена си и се провикнал:
- Добринкеее, я ми дай онова швейцарското ножче ма, дет ми го подариха кумовете, да цепна няколко сантима, че нищо не става!
Младежът, изнасилвач, през сълзи, със задавен глас, проплакал:
- Чичо Добри бе, ...чичо Добри.... Като човек ти се моля.... Нека опитаме още един път!!!

Потребителски аватар
Кольо
Фичо с характер
Мнения: 81
Регистриран: 03 апр 2010, 22:17
Местоположение: Градът на люляците
Контакти:

Re: ФЪН...

Мнение от Кольо » 27 дек 2013, 20:02

От всички шофьори на света най-добър е ... българският!!!
За него няма тайни в управлението на автомобила.
Той е царят на пътя и всички трябва да се съобразяват с това.
Българският шофьор кара 15-20 годишен автомобил, който по думите му е “пушка”. Тия новите коли не му ги хвали. Тая неговата сега тамън се е “разработила” и е направо “резачка”. 130 коня, батенце, направо хвърчи!
За да демонстрира превъзходството си пред всички останали жалки шофьорчета, българският шофьор тунингова колата си. Слага й отзад внушителен спойлер като от Формула 1. Двоен ауспух, лети джанти, ксенонови фарове. Над задната броня залепя надпис “Господ ми е навигатор”.
Специално внимание се отделя и на вътрешния интериор. Дръжката на скоростния лост е с вградено зарче, радиото свети във всички цветове на дъгата като сръбска лавка, а под огледалото виси плюшено кученце.
Когато се качи в автомобила си, българският шофьор се чувства окрилен. В службата го мачкат, жена му постоянно му дудне, политиците го крадат, но тук – зад волана - той е господарят. Ей сега ще видят те кой е истинският транспортер.
Българският шофьор задължително потегля с рев на двигателя и свирене на гуми. За да се нахъса още повече, надува радиото до дупка.
Когато види пешеходна пътека, българският шофьор натиска газта и преминава през нея с максимална скорост. Ше им спира той, как па не! Да си купят коли бе, кво са тръгнали тука да ми пресичат, дееба и пешеходците, дееба...
Ако случайно някой глупак тръгне наистина да пресича, българският шофьор му тегли мощна псувня и му показва среден пръст. Тоя път му се е разминало, но следващия път ще го сгази и окото му няма да мигне.
На нерегулирани кръстовища българският шофьор винаги минава пръв. Той знае, че предимството не е за тия отдясно. Правилото е, че пръв преминава най-добрият шофьор.
На светофар българският шофьор минава или на жълто, или на червено, но никога на зелено. Зеленото е за страхливците.
Най-голяма радост българският шофьор изпитва, когато завали дъжд. Безценно е да преминеш с пълна газ през локвата до тротоара и да окъпеш в лепкава кал тия нещастници, пешеходците.
Друг радостен момент за българския шофьор е да кара след някоя линейка. Отбива леко вдясно, за да й даде път, след което мощно надува след нея. Ми и той бърза, к'во?!
Когато излезе извън града, българският шофьор се превръща в сърцат състезател. Айде да ги видим сега тия лекенца със скъпите коли, казва си той и настъпва газта до ламарината. Кой е тоя Шумахер бе, алооу? Искам да го видим как ше мине през Петрохан.
На магистралата българският шофьор изпреварва отляво и отдясно, често кара и в аварийната лента.
Но,при изпреварване никога не дава мигач, щото пести крушките ...

И т.н. и т.н. ... една българска история без край ..
Изображение

Потребителски аватар
Niki
сър Фичо
Мнения: 725
Регистриран: 15 окт 2007, 12:24
Местоположение: ВАРНА
Контакти:

Re: ФЪН...

Мнение от Niki » 05 яну 2014, 12:24

Средновековен спам, 15-ти век. Стои принцът, чака писмо от любимата. Три дни и три нощи чака. Пристига пощенски гълъб. Щастливият принц развълнуван отваря писмото. А там: "Точа мечове. Изгодно.".
Изображение

Потребителски аватар
DeYaN
сър Фичо
Мнения: 2767
Регистриран: 13 авг 2005, 02:35
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: ФЪН...

Мнение от DeYaN » 05 фев 2014, 01:42

-Абе, ти след секс къпеш ли се?
-Разбира се!
-Е, земи нае*и някой!

Един кораб потънал. От него се спасили само една жена, един гей и един войник. Добрали се до един остров. Първата вечер при войника дошла жената и казала: - Хайде да убиеш гея, да го изядем и да си водим нормален полов живот. Войникът отказал. Втората вечер при него дошъл гея и му казал: - Хайде да убиеш жената, да я изядем и да си водим нормален полов живот. Войникът отказал. На следващата вечер си мислел: "Защо да не взема да ги убия тия двамата, да ги изям и да си водя нормален полов живот..."

мъжът: „You’re gonna die!“;
жената: „Кво!“;
мъжът: „You’re gonna die!;
жената пак: „Кво каза!“…..
мъжът: „Юргана дай, че замръзнах, мааа!“

- Как се казва конят ти?
- Пърпъл.
- Защо си го кръстил така?
- Много се кефя като му подвикна: "Дий Пърпъл".

Градска баня. Обща пълна с народ. Някакъв седи и си бие чекия.
Отива един при него и го пита:
- Не те ли е срам, кво прайш ???
- Ти ли ще ми кажеш с ква скорост да си мия к*ра бе?
Ми той умрял, ма... Ко!? Не!!!

[22:17:55] 6liopar: оооооо, не мога аз на [душ] кабина!!! Имам клаустрофобия...
[22:18:33] tekilaaa: каква клаустрофобия бре!? 126 караш, за клаустрофобия ми говориш...

Потребителски аватар
DeYaN
сър Фичо
Мнения: 2767
Регистриран: 13 авг 2005, 02:35
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: ФЪН...

Мнение от DeYaN » 05 фев 2014, 01:43

Изображение



Изображение
Ми той умрял, ма... Ко!? Не!!!

[22:17:55] 6liopar: оооооо, не мога аз на [душ] кабина!!! Имам клаустрофобия...
[22:18:33] tekilaaa: каква клаустрофобия бре!? 126 караш, за клаустрофобия ми говориш...

Потребителски аватар
DeYaN
сър Фичо
Мнения: 2767
Регистриран: 13 авг 2005, 02:35
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: ФЪН...

Мнение от DeYaN » 03 апр 2015, 19:52

Познавах един, който беше пристрастен към спирачната течност. Твърдеше, че може да спре по всяко време...
Ми той умрял, ма... Ко!? Не!!!

[22:17:55] 6liopar: оооооо, не мога аз на [душ] кабина!!! Имам клаустрофобия...
[22:18:33] tekilaaa: каква клаустрофобия бре!? 126 караш, за клаустрофобия ми говориш...

Потребителски аватар
DeYaN
сър Фичо
Мнения: 2767
Регистриран: 13 авг 2005, 02:35
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: ФЪН...

Мнение от DeYaN » 19 дек 2016, 18:39

Подлез във Варна:
Върви девойче, срещу нея грамаден мъж с разперени ръце. Тя наляво - той срещу нея. Тя на дясно, той пак срещу нея. Абе той че ще ме ебе, ще ме, ми дай да му се дам доброволно - помислила си тя и му се хвърлила на врата. Шум от счупено стъкло и псувня.
- Майка му и курвенски квартал, трето стъкло ми чупят вече...
Ми той умрял, ма... Ко!? Не!!!

[22:17:55] 6liopar: оооооо, не мога аз на [душ] кабина!!! Имам клаустрофобия...
[22:18:33] tekilaaa: каква клаустрофобия бре!? 126 караш, за клаустрофобия ми говориш...

Потребителски аватар
DeYaN
сър Фичо
Мнения: 2767
Регистриран: 13 авг 2005, 02:35
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: ФЪН...

Мнение от DeYaN » 29 дек 2016, 10:37

Ми той умрял, ма... Ко!? Не!!!

[22:17:55] 6liopar: оооооо, не мога аз на [душ] кабина!!! Имам клаустрофобия...
[22:18:33] tekilaaa: каква клаустрофобия бре!? 126 караш, за клаустрофобия ми говориш...

Потребителски аватар
DeYaN
сър Фичо
Мнения: 2767
Регистриран: 13 авг 2005, 02:35
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: ФЪН...

Мнение от DeYaN » 06 фев 2017, 13:08

"Снощи излязох с приятелки на "банкет". Казах на мъжа ми Че ще се прибера точно в 12.00. Но беше много забавно с питиета, танци, още питиета. Забравих за часа. Оказа се че се прибрах в 3.00 сутринта напълно пияна. На влизане в къщи часовника с кукувицата изкука 3 пъти. Като си дадох сметка, че мъжа ми ще се събуди от кукането изкуках с всички сили още девет пъти. Останах толкова доволна и горда от себе си от гениалната идея, за да избегна караниците с мъжа ми. Заспах спокойно мислейки колко интелигентна и умна съм. На сутринта мъжа ми ме попита в колко съм се прибрала и аз му казах в 12.00 както му бях обещала. Помислих си "спасена съм"...след което той каза....-между другото трябва да сменим часовника с кукувицата. -Така ли - казах аз трепереща...- и защо любов моя?... - Ами снощи не знам защо изкука три пъти и извика "ебаси майката" и изкука още четири, повърна в коридора, изкука още три пъти, спука се от смях и пак изкука, излезе тичайки, настъпи котката и счупи масата в салона,
легна до мен изкука още един път, пръдна и заспа."
Ми той умрял, ма... Ко!? Не!!!

[22:17:55] 6liopar: оооооо, не мога аз на [душ] кабина!!! Имам клаустрофобия...
[22:18:33] tekilaaa: каква клаустрофобия бре!? 126 караш, за клаустрофобия ми говориш...

Потребителски аватар
DeYaN
сър Фичо
Мнения: 2767
Регистриран: 13 авг 2005, 02:35
Местоположение: Пловдив
Контакти:

Re: ФЪН...

Мнение от DeYaN » 27 мар 2017, 23:21

Изображение
Ми той умрял, ма... Ко!? Не!!!

[22:17:55] 6liopar: оооооо, не мога аз на [душ] кабина!!! Имам клаустрофобия...
[22:18:33] tekilaaa: каква клаустрофобия бре!? 126 караш, за клаустрофобия ми говориш...

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост